Death and it's children

Последното нещо, което очакваш да ти се случи на Коледа е да се сбогуваш с приятел...и то от този тип сбогувания, които са завинаги. С две думи някак си не е редно на Коледа да погребваш приятел. През 21 годишния ми опит съм била на две погребения и двете на прабаби...на които просто им беше време. Не ми беше тъжно, защото те бяха казали своето сбогом и всичко бе така в реда на нещата.
За първи път казвам сбогом на някой на моята възраст и въобще не е в реда на нещата...Някой, който е имал планове, за който са имали планове, с който са имали планове. Някой, който не е имал своето "сбогом" и "ще ми лисваш". И в един забавен момент Смъртта решава да прати своето първородно дете Иронията и да ти покаже колко си жалък. Следва да покаже и на роднините ти колко грешни възгледи за живота са имали и праща второто си чедо Отчаянието редом с третото Самосъжалението. Което не е достатъчно и следва да накаже и приятелите ти, затова праща и Разкаянието...че не са имали времето да кажат колко те ценят, не са изпили по една бира с теб, когато си ги канил, не са ти помогнали, когато си имал нужда...
Смъртта на колега, ме натъжава въпреки че не ми е бил най-близкият човек. Когато чертата е била теглена сме били на равно...и на него се е паднала честта, с доста голяма доза цинизъм казано.
За първи път казвам Сбогом и бих искала да е за последен. Мислиш, че имаш време а изведнъж..една ирония идва да ти каже "Време ти е.."
Митко, Сбогом!

Stockholm Syndrome

so...after another night dreaming about escaping from imprisonment and getting into more and more traps, I woke up with this song in my head which pretty much shows my masochistic violent mood swings

I won't stand in your way
Let your hatred grow
and she'll scream and she'll shout and she'll cry
and she had a name yes she had a name

And i wont hold you back
let your anger rise
and we'll fly and we'll fall and we'll burn
no one will recall, no one will recall

This is the last time I'll abandon you
And this is
The last time I'll forget you
I wish I could


and I am not satisfied by the too many inconveniences I've created in order to escape boredom, at that point I consider them all as mistakes

Strangers on a train

Една от главните причини да обичам и да оставам вярна на пътешествията с влак са хората, които срещам. Ярък пример е днешният случай... това беше най-големият хедонист, който съм срещала и по-голям сигурно няма да видя. 7 часа път лице в лице с него преминах през смях, изненада, адмирация и отвращение едновременно и накрая ме остави толкова заредена с поводи за размисли. Щом до пост се стигна...

5 минути след началото на пътешествието вече ми говореше на малко име, след 20 минути заключи:

-Гери, ти не знаеш нищо за живота! - и се почна един интензивен 6 часов курс на обучение из дебрите на епикурейската култура

Стоматолог,56 годишен, взел диплома с връзките стил баща ми беше партиец. Тази диплома му е осигурила достатъчен поминък на 50 вече да е пенсионер и както той не спря да се шегува "разполагащ с 10 лв всеки месец". Разбира се това си беше солидна доза сарказъм - имаше си имотите, финансите и въображението да живее като бохем в първа класа.

Изказа няколко сентенции относно живота, които бяха болезнено вярни:

- Животът е една приказка с много лъжи, важното е да ги направиш забавни.

- Аз съм с една жена, докато ме прави щастлив, после я сменям с друга,която ме прави щастлив... И така съм щастлив постоянно.

- Гери, има хора за всичко, важното е да ги опознаеш достатъчно.

Постоянно се шегуваше, постоянно ме разсмиваше с истории за живота си, които само затвърждаваха съжденията му.

Истината е, че зад гърба си има два брака с двама сина от различни жени, три съвместни съжителства с други жени, с два брака оставени на изчакване. Синът му беше там и искренно се забавляваше, слушайки историята на живота му. А аз вече бях в потрес от мислите,които ме сполетяха.

Факт - човекът си беше много щастлив, имаше достатъчно пари да се глези всеки ден, а удоволствията от живота му бяха майка и баща. Но колко хора беше разочаровал, а колко е използвал за своя изгода. Това ли е начинът да си истински щастлив? Да бъдеш тук и сега такъв, а утре да го отречеш и да смениш козина за нов сезон с нови усещания.. Признавам идеята е привлекателна и резултатът е задоволителен, ако си лишен от всякакви скрупули. Уви, моралните ценности още ги имам за нещо и отношението ми към героя на историята още е раздвоено. Но вероятно и той е мислел така на 20 и е пробвал да измине пътя с моралните СТОП знаци. На 30 е открил, че се самозалъгва, на 40 вече е лъжел всички други, но не и себе си. И все пак искрено се забавляваше на живота.

and another great anime

Quite unusual and yet carrying the typical anime characteristics such as dark and twisted guy with special powers such as....killing the criminals and nice and naive girl...
but still it has a flavor in it that made the movie unique. Probably because it was about something long forgotten such as the power of literature. or because it was a short but very well put movie...

finally

утре е утре еееееее.....65dos в Солун. Отивам с толкова велики очаквания, малко ме е страх да не се разочаровам...но просто не виждам как след като това са 65dos...live omgomgomg

what if

what if..is the question that I hate the most, the question that makes me pathetic and powerless...
what if..and your life changes for a moment and you hate the answer either because it's an ugly perspective or because it's a good one but you can't have it...
what if I was there back then, now I would be who I wanted to be.
what if you were the one back then and ...what if I wanted you to be the one..
what if it was enough? what if..I was enough?
what if I could be.
and what if...I don't want to be

Coldplay - what if


What if I got it wrong
And no poem or song
Could put right what I got wrong
Or make you feel I belong
What if you should decide
That you don't want me there by your side
That you don't want me there in your life

Refr:
Oooh, that's right
Let's take a break, try to put it aside
Oooh, that's right
I can't ignore it if you won't even try
Oooh, that's right

When every step that you take
Can be your biggest mistake
And it could bend, or it could break
Well that's just the risk that you take
What if you should decide
That you don't want me there by your side
That you don't want me there in your life

memories

Странно е, как спомените ни връхлитат в най-неочаквани моменти. А за много спомени никога не мислиш, че ще си спомниш. НО някак си...когато нещо дребно се докосне до нервната верига, водеща до съответния спомен...всичко се връща искаш или не. Неща, които мислиш, че си забравил и са незначими от твърде много време, нахлуват без разрешение. Веднъж създали синапсите до мозъка ти, всеки следващ път се появяват все по-лесно и от по-малки дразнители...В един момент си казваш "Ето заличих тази пътека". Но тя е там и вече толкова е улеснила появяването си, че и семпъл намек я връща обратно и те приравнява с идиот за дето си си помислил дори и за миг, че владееш себе си и нервната си система. Всеки път се удивявам, обаче на факта, че да...споменът е същия събитието е същото.. но усещането далеч не е това което е било. Само бегъл дразнител на някогашните рецептори сега вече в пенсия... Само полъх от ароматите на миналото.
Та такива мисли ме налитат по пътя Русе-СОфия...докато слушам Irfan. Съжaлявам, че чак сега ги открих..пътуването е като приказка на фона на ирфан..

Home

After 2 months in Sofia of hard working and studying, I came home for just one weekend. And the result is: if you come home once in two months it feels great. Studying feels like filling your too-much-of-a-spare time, going out with old friends is funny again and the fact that you're seeing only people that you already have met doesn't bother you at all...because after one day you'll be miles away. And admit it ..Sofia isn't the best place for living, while Rousse is totally the opposite.
I even thought for a moment what would it be if I hadn't left home , or if I come back here for the rest of my life.. well :) noooo 3 days in two months is just as much as I need. Probably leaving Sofia for some other place instead of Rousse is the next step.
and one more thing, the greatest part about not being in Sofia is that you don't have to travel one hour from one point to the other. I miss that

and again...

65daysofstatic - Radio Protector (Promo Cut) from 65dayosfstatic on Vimeo.


it might be getting a little bit boring, but it's worth posting the video!

65dos - radio protector

and that's only the beginning..

Welcome

Because of my selfishness, I have decided to create a place for all the things that need to be said and sometimes are just left behind. And they are many. And they need to be said.
Do not expect greatness in this blog, just a sample of my mind, and yet it might be found enough :)