memories

Странно е, как спомените ни връхлитат в най-неочаквани моменти. А за много спомени никога не мислиш, че ще си спомниш. НО някак си...когато нещо дребно се докосне до нервната верига, водеща до съответния спомен...всичко се връща искаш или не. Неща, които мислиш, че си забравил и са незначими от твърде много време, нахлуват без разрешение. Веднъж създали синапсите до мозъка ти, всеки следващ път се появяват все по-лесно и от по-малки дразнители...В един момент си казваш "Ето заличих тази пътека". Но тя е там и вече толкова е улеснила появяването си, че и семпъл намек я връща обратно и те приравнява с идиот за дето си си помислил дори и за миг, че владееш себе си и нервната си система. Всеки път се удивявам, обаче на факта, че да...споменът е същия събитието е същото.. но усещането далеч не е това което е било. Само бегъл дразнител на някогашните рецептори сега вече в пенсия... Само полъх от ароматите на миналото.
Та такива мисли ме налитат по пътя Русе-СОфия...докато слушам Irfan. Съжaлявам, че чак сега ги открих..пътуването е като приказка на фона на ирфан..