Последното нещо, което очакваш да ти се случи на Коледа е да се сбогуваш с приятел...и то от този тип сбогувания, които са завинаги. С две думи някак си не е редно на Коледа да погребваш приятел. През 21 годишния ми опит съм била на две погребения и двете на прабаби...на които просто им беше време. Не ми беше тъжно, защото те бяха казали своето сбогом и всичко бе така в реда на нещата.
За първи път казвам сбогом на някой на моята възраст и въобще не е в реда на нещата...Някой, който е имал планове, за който са имали планове, с който са имали планове. Някой, който не е имал своето "сбогом" и "ще ми лисваш". И в един забавен момент Смъртта решава да прати своето първородно дете Иронията и да ти покаже колко си жалък. Следва да покаже и на роднините ти колко грешни възгледи за живота са имали и праща второто си чедо Отчаянието редом с третото Самосъжалението. Което не е достатъчно и следва да накаже и приятелите ти, затова праща и Разкаянието...че не са имали времето да кажат колко те ценят, не са изпили по една бира с теб, когато си ги канил, не са ти помогнали, когато си имал нужда...
Смъртта на колега, ме натъжава въпреки че не ми е бил най-близкият човек. Когато чертата е била теглена сме били на равно...и на него се е паднала честта, с доста голяма доза цинизъм казано.
За първи път казвам Сбогом и бих искала да е за последен. Мислиш, че имаш време а изведнъж..една ирония идва да ти каже "Време ти е.."
Митко, Сбогом!
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment